„Има родители, които мислят, че ако говорят с децата си за секс ще предизвикат те да имат безразборни контакти“
Подрастващите, които водят по-интензивен сексуален живот са по-слабо информираните.
„Вече съм по-висок от мама“, „Най-накрая ме пускат да излизам сам“, „Оставят ме сам вкъщи“ … В пубертета децата започват да се чувстват пораснали благодарение на нови ситуации. Истината е, че не съществува точна линия, която разделя детство от пубертет. Въпреки това, става въпрос за преход, който поражда безпокойство, заради многобройните промените във физически, емоционален и социален план. Пубертетът е известен като труден период, както за подрастващите, така и за родителите и околните. Тийнейджърите са под стрес и натиск, особено когато усетят своята сексуалност, първото привличане към друг човек, докато лицето им е обсипано от акне и потта им мирише по-силно.
Според Брад Уилкокс и Джерик Робинс, автори на книгата „Как да прегърнеш таралеж. 12 съвета за позитивно общуване с тийнейджърите“, младежите искат да се информират за сексуалността и какво означава да пораснеш, но не искат да признаят, че не знаят достатъчно. „Нуждаят се от помощ – казват авторите. Родителите знаят повече за пубертета, защото са минали през него. Да го изживееш и да знаеш как да го обясниш на 12 годишно нервно дете, уплашено и засрамено, са две съвсем различни неща.“ Затова специалистите препоръчват родителите да говорят с децата си за всичко, да изградят доверие и когато дойде момента да се говори за настъпващите промени.
Никога не е прекалено късно
Когато имаш знанията, можеш да общуваш с доверие за сексуалността и съзряването. „Няма значение дали детето е на 10 или на 16, никога не е късно да се говори открито с него. Тайната е в честността и искреността“ казват експертите. Да говориш за секс с детето си може да предизвика неудобство, но е важно. Интимните разговори подобряват отношенията между децата и родителите и позволяват възпитанието чрез чувства и емоции. Често темата за сексуалността първо трябва да се засегне през детството и след това по-често през пубертета.
Някои родители на деца в пубертет се притесняват, че ако говорят често за секс с тях, предизвикват по някакъв начин те да имат безразборни сексуални контакти и все едно дават своето съгласие за това. „Точно обратното е“, казват авторите. „Нашият опит показва, че сексуално активните тийнейджъри са по-слабо информираните. Мълчанието, невежеството, разговорите с недомлъвки често предизвикват взимането на грешни решения от подрастващите. Когато са по-информирани за секса и родителите им вдъхват доверие, взимат по-зрели решения“.
Да употребиш правилния термин
Когато говорим с тях за секс не трябва да използваме вулгарни думи, важно е да предадем на децата си уважение към телата си и функциите им. “Възможно е употребата на правилните термини да ни коства, но ако наричате частите от тялото с тях, няма да се чувствате неловко. Ако не внимавате, подрастващият може да започне да мисли, че телата ни са грозни и че секса е нещо мръсно или срамно.“
Това, че притесненията на младежите не свършват през пубертета не трябва да изненадва родителите. „Училището, приятелите, психолозите или други хора от обкръжението не трябва да заместват никога родителите, когато е нужно да се говори за съзряването и сексуалността. Проучване е открило, че тийнейджърите, които говорят свободно с родителите си за секс, започват да правят секс по-късно – в един по-зрял жизнен етап, също сключват брак по-късно. Освен това, тийнейджърите предпочитат да говорят с родителите си, отколкото с учителите и приятелите си. Те вярват на родителите си, защото знаят, че ще са винаги до тях и че наистина се интересуват от тях. Родителите са спокойни, когато предават информацията съобразена с ценностите и правилата на семейството“ заключват авторите.
Съветът на специалиста
Много често тийнейджърите реагират демонстративно с отвращение и съпротива, когато родителите поведат с тях разговор със сексуална тематика. Това не бива да ги обезкуражава, по този начин децата се справят със своето притеснение, но информацията която получават със сигурност се оказва ценна за тях.
Възможно е да изпитвате затруднение и да не се чувствате подготвени за този специфичен разговор с детето си. Понякога сексуалността на възрастния поражда срам, вина и отвращение у него. Това може да е в следствие на възпитанието и противоречиви вярвания и нагласи за сексуалността. За това, ако се усещате напрегнати и неловко, когато говорите за секс с детето си, е добре преди това да се посъветвате с психолог.
