
Според публикувания тази седмица в сп. Педиатрия (Journal of Pediatrics) анализ на екип от Харвардския институт по обществено здраве (Harvard School of Public Health – HSPH) рискът от поведенчески разстройства, като синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD/ADD) и от намалени когнитивни способности е 50% по-висок при деца, които системно са изложени в домашни условия на въздействието на тютюнев дим. Анализът показва, че ако бъде доказана причинно-следствена връзка пасивното тютюнопушене в домашни условия може да се окаже причина за това, че повече от четвърт милион деца в САЩ развиват синдром на хиперактивност и други поведенчески разстройства.
За извършване на анализа Х. Алпърт и неговите колеги – изследователи от Програма за изследване и обучение по контрол върху тютюна – HSPH, Бостън, Масачузетс са използвали данни от Националното проучване на детското здраве, проведено чрез телефонна анкета в САЩ в периода април 2007 – юли 2008 г.
Анализът е бил насочен към събиране на данни от родителите относно въздействието на тютюнев дим у дома, на чието въздействие децата им евентуално са били изложени в периода от 0 до 12-годишна възраст, както и относно наличието на поведенчески разстройства при децата, вкл. синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието, когнитивни и поведенчески смущения.
Използвайки съвременни статистически методи, изследователите са търсили по-висока от очакваната честота на поведенческите разстройства и дали тя може да бъде свързана с експозиция на тютюнев дим у дома. Статистическите инструменти са позволили на екипа да вземе под внимание влиянието на потенциалните замъгляващи фактори, като социално-икономически статус, доход и т.н.
Резултатите показват, че:
- проучването е национално представително и е обхванало 55 358 американски деца до 12-годишна възраст
- 6% от децата до 12 г. са били изложени на пасивно тютюнопушене у дома, което съответства на около 4,8 милиона души за цялата страна
- средно претеглената честота на когнитивните разстройства сред тази група е 8,2% (95% доверителен интервал, в граници 7,5 – 8,8%)
- честотата на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието в групата на експонираните е 5,9% (95% доверителен интервал, в граници 5,5-6,4%), а честотата на всички останали поведенчески разстройства в тази група е 3,6% (95% доверителен интервал, в граници 3,1 – 4,0%)
- вероятността от поява на две или повече поведенчески разстройства в групата на експонираните е 50% повече в сравнение с неекспонираните деца
- момчетата са изложени на значително по-голям риск от момичетата
- най-висок риск е рискът при по-големите деца (9 – 11г.) и тези от най-бедните семейства
- като абсолютна стойност (т.е. изчислено за цялата страна ), ако се приеме наличието на причинно-следствена връзка и ако децата не са били експонирани на пасивно тютюнопушене у дома, е могло 274 000 деца да бъдат предпазени от появата на поведенческо разстройство
В заключение Х. Алперт и сътрудниците му смятат, че: Макар установената връзка да не може да бъде определена непременно като причинно-следствена, резултатите от това проучване подчертават значението на пасивното тютюнопушене в домашни условия като фактор, допринасящ за социално-медицинската тежест на поведенческите разстройства сред подрастващите в Съединените щати.
През януари 2011г. Х. Алперт и сътрудници публикуваха материал, според който увеличението на броя на домовете без тютюнев дим е довело до намаляване честотата на ушните инфекции сред децата в САЩ.