В момента голяма част от човечеството е „заразено“ със страха от коронавируса. Според доцент доктор Барук Фишхоф, професор в Университета Карнеги Мелон и експерт по човешката преценка, публичното възприятие на риска и взимането на решения, именно неяснотата, опасността от непознат враг поражда тревога. „Хората се плашим от непознатото, а при коронавирусa има неяснота – знаем каква е ситуацията днес, но не и докъде ще доведе. Макар грипът също да да взема много жертви, той е добре изучен и познат, което прави хората по-сигурни и спокойни“, коментира професорът.
В ситуация на пандемия тревожността е оправдан и дори би могло да се каже „здрав“ отговор. Тя има сигнална функция и ни помага да се мобилизиране, да търсим стратегии за справяне и начини за защита, да сме разумно предпазливи. Извън умерената тревога са двете крайности, „болните реакции“ – пълното отричане на опасността и прекомерната тревожност. Индикатори за втората са преувеличаването на фактите и склонността да се приема за валидна единствено заплашителната информация; крайните усилия за превенция на здравето; нарушените работоспособност и способността за следване на ежедневен ритъм и др.
В моменти на тревога действат с пълна сила всички защитни механизми на човека, изразени в различна степен при всеки от нас- някои отричат или разчитат единствено на рационалния си ум, за да притъпят емоциите, други се хващат за контрола- подреждат, чистят, пазаруват, за да съхранят усещането си, че от тях зависи да са в безопасност… Дори да изглеждат смешни или нелогични, тези механизми помагат на психиката да се съхрани. Това обяснява паническото пазаруване от последните дни – хората, загубили усещането си за сигурност и контрол пред невидимия враг, се опитват да му „противодействат“, като си върнат контрола.
Разбира се, има и такива, които „лекуват“ себе си и другите с работата си, с изкуство и хумор, а не са малко и доброволците и алтруистите. Струва ми се, че бихме могли да направим връзка между по-зрелите защити и по-стабилното вътрешно усещане за сигурност и отчитането на реалността.
Въпреки това, във времена на несигурност сме склонни да сме по-импулсивни и първични. Лесно се открояват крайностите. Такива времена действат като лупа за човешкия характер- у едни се откроява човечността, грижата за другия, себеотвержеността, у други проличава егоизма, безскрупулността, несъобразителността. Докато едни обмислят рационални мерки и намират баланс между мобилизация и смирение, други са в опасност да паднат жертва на тревогата.
От нас, като отделни хора и като общество в момента зависи дали ще позволим на вируса да управлява ежедневието и ума ни – ще му сложим ли короната или юздите? Ще се обединим ли или ще позволим да ни управлява? Неслучайно китайският символ за криза означава едновременно „опасност“ и „възможност“. Кое ще надделее?
Според психоаналитика Анна Феррута, средата между безразличието и катастрофизма е рационалният алармизъм. Антидот на паниката и апокалиптичните предчувствия са удоволствието от персоналната отговорност, грижата за другите, чувствата за полезност и ефикасност. Влиянието на вируса далеч надхвърли здравните аспекти и включи социалната и икономическа сфера. Помислете къде е Вашата сила, как бихте могли да сте полезни, къде сте максимално ефективни и се съсредоточете върху това.
В следващите редове прочетете и още…
Стратегии за справяне
- Спазвайте установените правила. Съсредоточете се върху нещата, които зависят от Вас.
- Информирайте се от надеждни източници като Центъра за контрол и превенция на заболяванията и Световната здравна организация, или някоя от водещите световни медии. Дръжте в ума си, че прекомерната свързаност с информационния поток може да окаже негативно влияние върху психиката Ви. Не кликайте на хаштагове с името на вируса, изключете групите на WhatsApp и скрийте публикациите и емисиите от Facebook, ако ги намирате за тревожни.
- Ограничете времето в социалните мрежи – те са нещо като ехо-стаи. Според професор Анди Яп, социален психолог в Сингапур – „Една от причините за паническото пазаруване е, че хората виждат снимки и видеоклипове на други хора, които купуват тоалетна хартия и други продукти, които в резултат на това започват да липсват в магазините. Такива гледки и друг път са пораждали истерично пазаруване по целия свят. По време на епидемията от ТОРС, която представлява подобна вирусна инфекция, нямаше чак такава истерия. Хората пазаруваха по-умерено, защото тогава все още не съществуваха тези ехо-стаи или хората не бяха нахлули масово в тях“ (Д. Конър, 2020,14.03. Психология на страха- какво ни кара да се презапасяваме).
- В ситуация на изолация, останете свързани със значимите други. Намерете начини за комуникация и поговорете с някого за емоциите си – това ще Ви помогне да ги преработите.
- Опитайте да живеете свързани с настоящия момент. Съсредоточавайте се върху непосредствената си среда (майндфулнес, медитация, дихателни практики, автогенен тренинг).
- Ситуацията изисква гъвкавост и адаптивност – помислете как може да реорганизирате времето си, така че да имате усещане за продуктивност. Опитайте се да намерите баланс между рутина и разнообразни дейности. Използвайте времето у дома за активна почивка. Помислете за градивните неща, които Ви успокояват и които Ви доставят удоволствие. Възможно е голяма част от тях да сте отлагали, сега е моментът да им се насладите. Всичко, което би Ви накарало да се усмихнете, успокоява напрежението.
- Разнообразявайте темите на разговор с близките.
- Дръжте в ума си, че хората с история на афективни, тревожни и депресивни разстройства са в риск. Говорете открито и покажете съчувствие към това, което изпитват. Отразете емоцията – „Разбирам, че се тревожиш“, успокоите ги с рационална информация. Избягвайте подигравателно или неглижиращо отношение и внимавайте да не засилите тревогата с думите си. Ако Ваш близък промени поведението си – започне натрапчиво да пазарува, да си мие ръцете до разраняване, да използва прекомерно количество препарати за почистване; ако трудно седи на едно място, има резки промени в настроението, споделя за безсъние и това продължи повече от 2 седмици, потърсете психиатрична и/или психологическа подкрепа (възможно е и онлайн).
Как да говорим с децата?
Уницеф съветва: „Позволете на детето си да говори свободно. Рисуването, историите и други дейности могат да помогнат за започване на разговор. Най-важното е да не омаловажавате и да не отричате техните притеснения. Не забравяйте да признаете техните чувства и да ги уверите, че е естествено да се страхуват от тези неща. Демонстрирайте, че слушате, като им отделите цялото си внимание“. Ако детето е в предучилищна възраст и не показва ясни признаци на тревожност, няма промени в поведението и е жизнерадостно, няма необходимост Вие да инициирате разговор. Ако детето попита – първо разберете какво знае, след което обяснете на достъпен език, като наблягате на прости факти, а не на емоционалния оттенък. При малките деца използвайте игри, за да спазвате хигиенните изисквания (например в рамките на около 20 секунди пейте песничка докато миете ръцете; състезавайте се кой ще стигне пръв до чешмата, кой ще направи повече пяна и др.). При по-големите изслушайте опасенията и представете достъпни факти; научете ги как да се защитят; покажете им примери на добрина и човечност. Давайте личен пример!
