Всеки човек поне веднаж в живота се е сблъсквал с чувство на умора. Лошо е обаче когато изпитваш непрекъснато това чувство и не можеш да разбереш на какво се дължи. Синдромът на хронична умора (СХУ) е болестно състояние, характеризиращо се с продължителна (над 6 месеца) и добре изразена умора, която не преминава след почивка и се засилва при физическа или умствена активност. Затова страдащите от СХУ са затруднени в ежедневната си дейност, с която са се справяли добре преди началото на болеста.
Синдромът на хронична умора
Състоянието на хронична умора е известно от много години, като през вековете са използвани различни термини за обозначаването му – фебрикула (18 в.), неврастения (19 в.), миалгичен енцефаломиелит (20 в.), СХУ (21 в.). Това състояние се среща по-често при жените, като обикновено започва след 40-годишна възраст. Ако не се лекува, СХУ може да продължи с години, като хората страдат често да края на живота си.
Кои са причините?
Въпреки безбройните изследвания в тази област няма категорично признати причини за СХУ. Обсъжданите предположения сочат като възможни причини:
- вирусни инфекции
- имунна дисфункция
- невро-ендокринни разстройства с активиране на системата хипоталамус-хипофиза
- метаболитни нарушения
- хранителен дефицит
- психологични нарушения, сврързани с депресивни разстройства
Безспорна е обаче ролята на нервната, имунната и ендокринната система, като вероятно участие имат и генетични фактори и такива от околната среда.
Как се поставя диагнозата?
За поставянето на диагноза синдром на хронична умора е приет стандарт на Американския център за контрол на болестите и превенция, който включва следните критерии:
Наличие на продължителна, упорита умора, характеризираща се следното:
- продължителност 6 и повече месеца
- не се дължи на соматични или психични болести
- не преминава след почивка
- пречи на нормалното функциониране на организма и нарушава качеството на живот
Наличност най-малко на четири от изброените по-долу симптоми с продължителност над 6 месеца:
- нарушения на краткосрочната памет или концентрацията на вниманието – достатъчни за да предизвикват съществена редукция на предишните нива на професионални, учебни, социални и лични дейности
- възпалено гърло – често, повтарящо се
- подути и болезнени лимфни възли в шийната област или подмишницата
- мускулни болки (миалгии)
- болезненост в ставите без подуване и зачервяване
- различен вид главоболие
- неободряващ сън
- неразположение и дискомфорт след физическа или умствена активност, продължаващо повече от 24 часа
Поради липсата на специфични диагностични и лабораторни тестове, диагнозата на СХУ е доста трудна дори и за лекари със значителен диагностичен опит. За това спомага фактът, че редица други болести протичат с непреодолима и изтощителна умора като основен симптом, което налага те да бъдат изключени преди да се постави диагноза синдром на хронична умора. Най-честите от тях са: мононуклеоза; Лаймска болест; болести на щитовидната жлеза; захарен диабет; мултиплена склероза; депресия; биполярно разстройство; витамин D-недостатъчност; различини злокачествени новообразувания.
Какво е лечението?
При пациенти с лека степен на изразеност на СХУ се прилагат две лечебни стратегии – когнитивната поведенческа терапия и степенувано лечение с упражнения. В останалите случаи лечебната стратерия цели подобряване на функциите на организма и повлияване на симптомите (умора, безсъние, болки и т.н.) чрез:
промяна в начина на живот; редуциране на физическия и психическия стрес, специализирани диети, хранителни добавки и дозирани физически упражнения
фармакологично лечение с нестероидни противовъзпалителни средства; трициклични антидепресанти, други антидепресанти; анксиолитици; хормони и др.
имунотерапия – напр. стафилококова ваксина
допълнителна, допълваща терапия – акупунктура, ароматерапия, йога, лечебен масаж, медитация и др.
алтернативна медицина (заместваща традиционната терапия) – прилагане на растителни продукти, специализирани диети или комбинация от подходи, неприлагани от традиционната медицина
Какво трябва да се направи?
СХУ засяга всеки индивид различно – някои пациенти остават на легло, докато други се подобряват до степен да могат да изпълняват по-лека работа или други дейности, въпреки че продължават да имат оплаквания.
При всички случаи обаче забавянето на диагностицирането и лечението на СХУ води до по-неблагоприятен резултат. Доказано е, че пациенти със СХУ от 2 или по-малко години се подобряват значително след адекватно лечебно поведение, докато колкото повече се забави диагнозата – толкова по-бавно и трудно възстановяването.
ДКЦ Асцендент в София започва проект, който е насочен към повишаване на нивото на информираност в обществото по отношение на това коварно заболяване. Невролозите в центъра консултират пациенти след предварително записване.
