По леглата! Краткосочните последици от загубата на сън са само предвестници на дългосрочните отражения
Разказ на Кери Гренс, март 2016 – „На малък екран за видеонаблюдение виждам как страдащата от безсъние Мари оправя ляглото си, разопакова тоалетните си принадлежности и подготвя дрехите си за следващия ден. Лабораторията на Университета в Чикаго изглежда като обикновена хотелска стая, с двойно легло, телевизор, бюро, нощно шкафче. Обикновена, с изключение на камерата в другия край на леглото и малката метална вратичка в стената до таблата. Вратичката се използва, когато изследователите искат да вземат кръвна проба от участниците в проучването през нощта, без да ги притесняват.
Мари дойде в лабораторията в делничен ден вечерта, за да се провери дали може да бъде включена в проучването за безсъние. Проблемите ѝ със съня започват преди почти 20 години, на първия ѝ работен ден като стюардеса. „Телефонът звънна посред нощ”, спомня си тя. „Беше по работа, включили ме в график за полет. Тогава нещо се задейства в съзнанието ми. Това беше първата безсънна нощ в живота ми. Нещо просто щракна в мен. Втората нощ отново не можах да заспя. И това просто продължи. Загубих способността си да спя.” След няколко години Мари (името е променено) спира работа. Повечето нощи успява да спи по няколко часа, след което се събужда и прекарва часове с поглед в тавана. Междувременно болките ѝ в гърба се увеличават и напрежението блокира способността ѝ да се отпусне и да отпочине. „Всеки ден е борба… нищо не ми помага… сякаш нещо се опитва да изсмуче цялата ми жизненост!”
В сходно на Мари положение на някакъв етап от живота си са от 30% до 50% от населението. Безсънието променя мозъчната дейност, настроението, когнитивните, физиологични процеси и има както краткосрочни, така и дългосрочни последици.
Понякога последиците от сънната депривация могат да бъдат фатални. Научни експерименти показват, че когато лабораторни животни са държани будни денонощия наред, това води до смъртта им. През 2012 в САЩ почитател на американския футбол издъхва, след 11 безсънни нощи, прекарани в гледане на спортни предавания. „Мисля, че ние забравяме, че сънят е основна физиологична потребност”, казва Керъл Еверсън, който изучава ефектите от лишаването от сън в Медицинския колеж на Уисконсин. Смъртта е очевидно крайно последствие в резултат на екстремно лишаване от сън, но много от милионите хора, които страдат от по-интензивно безсъние са засегнати и от безброй здравни проблеми. В допълнение към емоционалния стрес и когнитивни нарушения, следващи безсънието, вървят и високото кръвно налягане, затлъстяването и метаболитният синдром. Последните изследвания предполагат, че дори леката загуба на сън, на която много хора се подлагат по време на работната седмица – напр. гледане на телевизия до полунощ и след това, може да доведе до метаболитни, сърдечно-съдови, когнитивни и неврологични дисфункции.
„В проучванията, които сме направили, почти всяка променлива, която измерихме беше засегната. Няма система в организма, която да не е засегната от безсънието”, казва Ив Ван, изследовател по съня в Университета на Чикаго.
Мозък без сън
Изследванията върху съня водят своето начало век назад, когато изследователите искали да разберат какви са функциите на съня. Познат „рефрен” на учените до преди 2 десетилетия е, че сънят се изпълнява от мозъка в интерес на мозъка. Това е едно вярно, но непълно прозрение. Многобройни изследвания подсказват функциите на съня като потвърждават, че неврологичните и познавателни функции се объркват при загуба на сън, особено времето за реакция, настроението и способността за правилна преценка на ситуацията. Електроенцефалограмните записи при безсъние показват смущения в нормалната функция на мозъчната активност – аномалии, които се смята, че са резултат от променена невронна активност в различни области на мозъка, сред които кората, предния мозък, хипокампа и стриатума, който подтискат допаминовите рецептори, в следствие на което се поддържа възбудата. Хипокампалните неврони, междувременно, показват намаляване на дълготрайното усилване – форма на синаптична пластичност, която обикновено засилва връзките между мозъчните клетки и е в основата на формирането на паметта. Лишеният от сън преден мозък – един от основните центрове, отговарящи за процеса на бодърстване, преживява увеличено освобождаване на азотен оксид, което води до натрупване на аденозин и нуклеозид, които също могат да повлияят на невралната функция.
